Този град е съществувал до преди покоряването на България от турците. Бил е на 4 часа път от Пловдив, на югозапад. По развалините му, които се виждат днес се познава, че е бил от пет части, на разстояние половин час една от друга. Всички заедно можели да се обиколят за десет часа. Първата част на този град е била на това място, на което сега е Кричим. Втората част и най-голямата е била разположена на тези места, които обхващат Куртово, Селище и Стара Пастуша. Куртово до преди тридесет години е било село от 20-30 къщи, днес представляват ниви, през които заради отглеждането на ориз има прокопани вади, на чийто брегове се намират основите на дебели, с вар правени зидове. В Стара Пастуша освен това има развалини от църква, за която старите хора казват, че се е наричала „Св. Троица”. Третата част се е разполагала в околностите на днешна „Пастуша” (село от 20 къщи българи) и включва църквите „Св. Дух”, „Св. Георги” и манастира „Св. Богородица”.
От него до днес е оцеляла само една четвърта част от църквите му, която сега се нарича Червената църква, и изглежда е построена от Източните Римляни (Византийци). Всяка година на третия ден на Възкресение от околните села се прави събор, който може да се сравни с Олимпийските игри. Около църквата „Св. Дух” перущенци разкопаха и извадиха различни метални изделия. Едни от тях вече бяха изгнили и не се разпознават ясно, освен осем обръча на колела от каруца и няколко човешки образи, излети от жълта мед. Четвъртата час е била отдалечена на юг от третата, от която три четвърти сега са лозя, ниви на перущенци, а една четвърт от нея обхваща Перущица – село от 250 къщи. Тук се виждат много къщи и развалини. Из тях се намират големи пръстени съдове (кюпове), в които могат да се съберат трима души. Виждат се също и църковни развалини, от тях са: ”Св. Троица”, „Св. Павел”, „Св. Димитър” и „Св. Неделя”, които са извън Перущица и са на север; „Св. Георги” и „Св. Никола” на юг, а „Св. Спас” вътре в селото. А петата част е била разположена около Устинско блато и на мястото на днешна Устина.
